Когато мислим,  че никой не ни слуша, естествената ни реакция

Когато мислим,  че никой не ни слуша, естествената ни реакция нормално е да продължим да приказваме. Колкото повече говорите обаче, толкоз повече ви пренебрегват, споделя Джо Маккормак, създател на „ Noise: Living and Leading When Nobody Can Focus “.

Този проблем произтича ненапълно от обстоятелството, че доста работни места за изпълнени с звук, било то под формата на безчет имейли, текстови известия, срещи, известия и други. Изключително мъчно е човек да пробие този звук и да завоюва вниманието на сътрудниците си.

„ Шумът е проблем, произлизащ от претоварването с информация. Когато ние се стараем да чуем всичко, което се изпраща в наша посока, доста постоянно не чуваме нищо значително. Това е една от главните аргументи другите да ни пренебрегват “, споделя той.

Шумът обаче е единствено един от проблеми. Друг е методът, по който предавате известията си, а трети опира до самото им наличие. Ако останалите постоянно пренебрегват казаното вас, Маккормак поучава да се запитате дали вършиме една от тези неточности:

Не им давате причина да ви слушат – Говорите за ваши хрумвания, визии и фантазии без да отговорите на най-важния въпрос, който си задава всеки ваш слушател: „ Какво спечелвам аз от всичко това? “

Твърде сте многословни – Трудно стигате до същината на въпроса или пък не знаете по кое време да спрете да говорите. В резултат на това хората ви отбягват и трият вашите известия.

Говорите на тях, а не с тях – Лекциите и монолозите не са изключително ефикасни способи за привличане на вниманието.

След като разберете какви са вашите информационни дефекти, би трябвало да регулирате стила си на другарство към характерните потребности на индивида или хората, които ви слушат.

Опознайте аудиторията си

Хората желаят да слушат и „ потреблението “ на информация пораства, споделя Маккормак. „ Когато хората стават от леглото, първо хващат  мобилния си телефон. Те са онлайн непрекъснато и се опасяват да не пропуснат нещо. В резултат на това хората непрекъснато минават през осведомителния поток, само че не рядко стопират на едно място, с цел да се заслушат. “, разяснява той.

Опознайте аудиторията си и персонализирайте известието си съгласно нейните потребности и ползи. Това ще даде на хората причина да се заслушат в това, което казвате.

Подгответе се

Преди да си отворите устата, подредете мислите си и създайте проект нещата, за които ще говорите. Полезно е да си запишете на лист няколко основи точки, към които да се придържате.

„ Повечето хора подценяват подготовката и напряко стартират да приказват. Те не се замислят какво споделят, за какво е значимо и по какъв начин се отразява на другите “, споделя Маккормак.

Не прекалявайте с обясненията

Не претоварвайте известието си с непотребни детайлности, които не са от значително значение за концепцията, която желаете да визиите. Според Маккормак по този метод пренасочвате вниманието от значимите елементи и всичко стартира да звучи еднообразно.

 Избягвайте използването на диалект и непотребни изречения, които отвличат вниманието,  и се фокусирайте върху това, което в действителност желаете да кажете.

„ Говорете във заглавия “

Започнете с най-важната концепцията. Колкото по-кратко е изявлението ви,  толкова по-добре, споделя Маккормак.

„ Повечето хора принуждават слушателите си да търсят главната им концепция в обилие от непотребни думи и изречения. Мислете като публицисти и им давайте заглавия. Започнете непосредствено с основата концепция, вместо заобиколно и постепенно да се предвижвате към нея “, прибавя той.

По неговите думи когато човек е къс и целеустремен, той има по-голям късмет да притегли вниманието на останалите.

„ Разликата в тази ситуация е като да дадете на някого подготвен велосипед или да му изпратите в кутия частите за подобен. И в двата случая приказваме за подарък, само че при единият напряко се качваш и започваш да се возиш, а при другия ти би трябвало време, с цел да си сглобиш самичък “, споделя Маккормак.

...............

Стефани Воза за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев